Пръстени и обеци
В древността, българите са вярвали, че бижутата с могъщи и магични символи предпазват от зли сили. Закодирани, тези антични знаци пътуват във времето, пренасят се във фолклора чрез шевиците, бродирани върху българската народна носия, и продължават да съществуват и днес!
Древните български символи могат да прогонят злите духове, да внесат хармония, благоденствие и здраве в семейството и да съхранят в себе си безкрайната вселенска сила и божествено познание.
Съществува поверие, че там, където свършват дрехите, човек е най-уязвим. Ето защо, античните везби (ръчните шевични украси) са се бродирали по края на народната носия, за да отблъснат чрез магичните си сили всичко негативно, което се опитва да застигне човека.
Колекция „България“ е вдъхновена от копнежа на kolie за съхраняване на мистичната мощ на античните български символи и предаване на наследството от предците ни по един същевременно традиционен и модерен начин.
Бижутата от колекцията изобразяват специално подбрани едни от най-древните и могъщи български знаци. Създадени да бъдат носени там, където свършва яката на дрехата, съвсем близо до сърцето, нашите бижута ще напомнят на следващите поколения да пазят корените си и да се гордеят с величието на българския народ.
Колекция „България“ - българските корени, вплетени във вечността
СИМВОЛИКА:
Великата Богиня Майка е един от най-дълбоките и могъщи символи, залегнали в корените на българската шевица. Тя е въплъщение на чувствеността и пазителка на съзидателната женска сила. Нейната женственост, разгърната в пълния ѝ блясък, е магнетична, завладяваща и претворяваща.
Богинята съчетава три основни функции – духовна извисеност, пресъздаване на духовните представи в материализирана реалност и извор на изконна мъдрост, познание и просветление.
Според античните български предания, Богинята Майка е изначалното божество, от което започва всичко. Тя е символ на сътворението на Света – материален, който можем да видим, докоснем и усетим, и духовен – невидимия свят на Светлината. Тази дуалност на Богинята Майка изгражда образите на „Бялата богиня“ и „Червената богиня“, като подтиква към непрестанно търсене на връзката и баланса между двата свята.
Богинята Майка символизира женската плодовитост. От нея произхожда и се поддържа не само светът, който ни заобикаля, но и Животът. В древните култури, жената е била свещена и издигана на пиедестал, заради своята изначална мощ да създава живот.
Богинята Майка е чувствена, нежна, грижовна, съблазняваща и отдадена. Тя е пазителка на любовта, семейството и домашния огън. Безкористно дарява грижи, време, внимание, разбиране, подкрепа и обич, в готовност да жертва дори себе си за най-близките си, ако се наложи.
Символът на Богинята Майка олицетворява жриците, които в древността са били силно свързани с природата и духовния свят. Те са имали достъп до билките, следили са лунните цикли и природните явления... Развивали са своята интуитивност и сензитивност, като са култивирали уменията си в лечебна енергия и способност за връзка с висшия духовен свят.
ПРОИЗХОД И ИСТОРИЯ НА СИМВОЛА:
Съществуват теории, че човечеството е създадено под егидата на съзвездието Орион – едно от най-мистичните съзвездия, на което древните цивилизации са отдавали голямо значение. Счита се, че империята Орион е била доминирана от женското начало и ръководена от Богинята Майка в лицето на тяхната Кралица. Империята Сириус от своя страна е била управлявана от Крал – Бог Ра. Преданията разказват, че по-голяма възхвала и чест е била отдавана на орионската кралица, заради водещия принцип на Богинята пред мъжкия Бог. Това се е превърнало в причина Ра систематично да премахва всички следи за съществуването на Богинята Майка, а по-късно изцяло да бъде подтиснато истинското знание. Било е необходимо да се унищожат всички външни прояви за култа към Великата Богиня, а в обществото се е наложила идеята, че жената е слабия пол. Това довело до нейното подтискане и дискриминиране през вековете.
Античните българи са вярвали, че Тракия е домът на Бог. Старото име на антично българския Бог Слънце било „Бел“ или „Бал“ – и двете названия са български диалектни думи на „бял“ (светъл). В шумерския език пък думата „гур“ означава „род, потомство“. Оттам, името „Балгур“ (България) носи посланието за „Потомък на Бога Слънце“, а Балкан (Балкани) – „Царството на Бог“. Оттук произхожда и теорията, че българският език е езикът на самото божество, а буквите от нашата азбука са древни магически символи.
Изследователите считат, че ако човек премине през място, на което е закодирана определена енергия, тя е способна да промени изцяло съзнанието му. Такова място е районът на Белоградчишките скали, който образува буквата Ф, олицетворяваща именно Богинята Майка. Белоградчишките скали са приемани за много силен материален информационен носител. Той се активизира, при настъпване на епохата Дева и има силата да имплементира космическо познание в съзнанието на хората, преминали през този район.
Друг ключов обект е пещера Магурата. Вярва се, че тя е първоизточник на много по-древно знание от това, зародило се в Египет и Шумер. В пещерата могат да бъдат видени 2 календара – слънчев календар и календар като част от сцената с човешката история. Всички женски образи в Магурата пресъздават конфигурацията на съзвездието Орион. Една от пещерните рисунки изобразява преврата, при който Богинята Майка е била заклеймена като върховно божество от Бога Баща. Това се потвърждава и от период в археологията, по време на който статуетките на Богинята Майка изчезват и биват заменени от култ към Бога Баща.
Елбетицата е античен символ за българската сила и мощ и е един от най-ярките орнаменти на културното наследство на България.
Символът представлява два кръстосани кръста, разположени един върху друг. Оттук идва идеята за геометричните представи за божественост и свещено пространство, което притежава кръгова или кръстовидна симетрия. Счита се, че Елбетицата е свързана с великото познание за Вселената, която се състои от 4 етъра. Също така, Елбетицата бележи посоките на света и най-важните слънчеви позиции – зимното и лятното слънцестоене, пролетното и есенното равноденствие и четирите позиции между тях. Това е едно от най-старите изображения на слънчевите календари и съществува в почти всички древни религии.
СИМВОЛИКА:
Елбетицата носи магическа защитна функция, която предпазва от болести и лоши въздействия, като завист, уроки и т.н. Символът е предназначен да съхранява любовта, разбирателството, благоденствието и плодородието в семейството.
Най-общо Елбетицата е олицетворение на хармонията, но има и още няколко теории за нейната символика:
Двойният кръст символизира четирите основни посоки на света (изток, запад, север, юг), заедно с четирите допълнителни посоки (североизток, северозапад, югоизток, югозапад), обединени от един център.
Друга символика на Елбетицата са четирите сезона в природата, които са взаимосвързани с основните посоки на света (пролет – изток, лято – юг, есен – запад, зима – север). Освен това, този символ представлява неразривната връзка на човека с природата.
Символиката за посоките на света и смяната на сезоните води и до още едно тълкувание, а именно - кръговрата на живота, изразен през началото, възходите, спадовете и края. Елбетицата изразява кръга на съдбата, който след всеки край носи ново начало.
ПРОИЗХОД И ИСТОРИЯ НА СИМВОЛА:
Символът Елбетица се появява в Балканите, Древен Китай, Древен Египет и Древна Индия още по времето на неолита и халколита, като активно присъства в знаковите системи на следващите епохи.
Ромбът като фигура носи смисъла на земя или обработваемо поле. Точката в него означава семе или начало. Триъгълниците, от своя страна, носят значението за „раждане”. В елбетиците от този тип са силно подчертани идеята за женската същност, раждането и плодородието. Женският характер на знака Елбетица се запазва и в по-късните, патриархални епохи, въпреки появата на разбирането за родословие, предавано по мъжка линия. Традиционните култури успяват да съхранят първоначалния облик на знака като съчетание на ромб с точка и излизащи от него ъгли и така запазват и неговия женски смисъл.
Името на символа произлиза от „елем – бехт“, което означава осемте посоки на света, наричани още „роджета“. Във варненския регион се използва думата „елбéтя“, която означава, че ако е рекъл Господ, както е правилно. Думата носи посланието за божествен ред и по-висша представа за правилност.
Елбетицата се превръща в неизменна част от българския фолклор и се среща като килимен и везбен мотив, декорация за дома, бродерия по дрехи. Участва дори в българската архитектура, като може да бъде открита в старите столици на България – Плиска и Преслав.
Космическата костенурка се нарича още Небесна костенурка, Символ на безкрайността, Урмай или Плетеница Дълголетие. В китайската култура се среща като символ за хармонизиране на енергията „Ци“ във „Фън шуй“, където носи названието „мистичен възел“ или „възел на щастието“. Вярва се, че символът привлича здраве и дълголетие.
Стилизираният образ на костенурката е мотив, оцелял от древността до днес. Наподобява три преплетени осмици, образуващи лабиринт. Заради символиката за вечност и безкрайност, античните българи използвали космическата костенурка и като защитен символ срещу беди и нещастия.
СИМВОЛИКА:
От най-древни времена, небесната костенурка е символ на мъдрост, знание, здраве, дълголетие и вечност. Според народните поверия, костенурката живее повече от 500 години – това я прави мъдра и носеща познание за билките и магиите. Вярва се, че тя единствена знае къде расте билката разковниче, която има способността да отваря всичко заключено.
Космическата костенурка се свързва с мандала и наподобява мистична карта на Вселената, указваща световните посоки. Погледната през призмата на науката нумерология, небесната костенурка изразява числото 9, което е свещено за древните българи. Световните посоки са 8 и заедно с центъра правят 9. Основните планети в Слънчевата система също са 9, както и 9-те месеца преди раждането.
Символът на костенурката се разглежда също като Душата създателка на световете. Като Вселенен източник на живот, космическата костенурка скита в пространството и гостува на всички планети във всички звездни системи.
Корубата на космическата костенурка се свързва с небесния свод, а тялото ѝ – със земната повърхност, въплъщавайки идеята за взаимосвързаността на всичко във Вселената.
Знакът е шестполюсен и изразява Трите нива на Душите БА, когато придобиват материална форма и се превръщат в Трите същности на душите КА. Това се хармонизира в центъра на знака, който бележи Седмата същност на единството между Небето и Земята. Шестте полюса представляват космическите Принципи за развитие на материята и енергията. Към тях се добавят Двата полюса на планетата, на която Душата е слязла. Така, заедно с центъра, Свещените полюси на Небето и Земята стават общо Девет.
ПРОИЗХОД И ИСТОРИЯ НА СИМВОЛА:
Космическата костенурка може да се срещне като символ в Тибет, Монголия, Корея и Северна Азия, но се смята, че произхожда от древните българи. Тайната на този символ е била позната само на свещениците на Шумер и по-конкретно на свещеното племе Хунори, което е принадлежало към Българското коляно и е пазело тайните на рода си. Те са имали космогоничната представа, че Земята се крепи върху корубата на гигантска костенурка.
Ипсилон с две хасти (IYI) или познат още като родовия знак на българите (дуло), отразява триединството и Божествената (Върховна) сила. Счита се, че символът има защитна функция.
Според някои теории, символът представлява божествената връзка на Изида и Озирис, от която се появява родоначалникът на рода Дуло – Хор.
Първият европейски владетел се е наричал Долонк – син на нимфата Траке и Океан. Първоначално той е бил владетел на българите – гети, а след това създава царската родова династия Дуло в Стара Велика България. Името му е свързано с родовото название на античното племе „Долонки“, наследявало т.нар „тракийски херсонес“ (дн. Галиполски полуостров).
В учението на Бог Хермес се твърди, че Бог е един и от Него е произлязло всичко. Бог Хермес пръв донася науката за Божеството, след това тя се разпространява от т.нар. „Велики посветени“, „Учители“ и „Адепти“, а по-късно се създава „Книга на живите“, в която е записано първоначалното божие учение – Таннак + Ра!
Оттук произхожда теорията, че символът не е знак на рода Дуло, а по-скоро знак на тангризма – най-ранното религиозно-етично учение на бог Залмоксис, първия монотеистичен бог. Ипсилон с две хасти (IYI) се приема за Слънчев символ, свързан със седемте планети, които античните българи са познавали и наблюдавали. Те са почитали Слънцето като върховно божество, олицетворено от Тангра.
Знакът IYI често е бил изобразяван на крепостни стени, около гранични валове, по керамични съдове, обработени камъни, стенописи, върху медальони и други предмети с цел да осигури защита. Този знак е имал същата стойност като кръста за християнската религия.
СИМВОЛИКА:
Има множество различни хипотези за тълкуването на знака. Смята се, че IYI е символ на върховния бог Тангра, както и че с гръцки букви е записано името на Бога или символът представлява магическа дума.
IYI може да се прочете като ИУИ (ЮИ) - съкратен вариант на титлата ЮВИГИ (велики). В този смисъл знакът IYI би могъл да символизира божествения произход на владетелската династия Дуло, с цел да се подчертае връзката на владетелите с Бога.
IYI (ЙУЙ, ЮЙ) е съзвездие, почитано от античните българи, тъй като те вярвали, че в него се съхраняват ценни небесни знания. Според тази хипотеза, титлата КАН ЮЙ означава „владетел от Юй” или „душа от Юй”. Титлата КАНА СУ БИГИ пък може да се разбира като „Кан от Бога” или „Кан, поставен от Бога от съзвездието Юй”.
Ипсилон с две хасти символизира триединството на Разум, Душа и Дух. Ипсилон е Душата (чувствата и емоциите на човек), а двете хасти са съответно Разум (знания и умения) и Дух (стимулите и мотивите на човек). Душата на човек се опира на Разума и Духа. Оттук следва и триединството в християнското учение – „в името на отца и сина, и светия дух“.
Друга теория е, че крайните точки в знака Y образуват трите измерения на времето, в които човек съществува в три различни тела. Центърът символизира Бог, който обединява трите човешки проявления.
ПРОИЗХОД И ИСТОРИЯ НА СИМВОЛА:
Мистичният знак IYI е свързан с най-древната писмена система, използвана на Балканите. Над 40 старобългарски руни имат сходни черти със знаците, изписвани през бронзовата епоха в Тракия, Мала Азия, Крит и Гърция. Те предшестват с векове тези от Крит и Пелопонес. Възможно е античният магичен символ IYI да е пренесен в Азия от тракийски племена, населявали земите ни.
Надписите върху Розетата от Плиска подкрепят тезата за божествено – астрономическия смисъл на знака IYI, слънчев символ, около който са подредени останалите седем планети, обозначени с руни.
Всичко това потвърждава, че сме потомци на древен и велик народ, пазител на мистично познание.