Пръстени и обеци
Елбетицата е античен символ за българската сила и мощ и е един от най-ярките орнаменти на културното наследство на България.
Символът представлява два кръстосани кръста, разположени един върху друг. Оттук идва идеята за геометричните представи за божественост и свещено пространство, което притежава кръгова или кръстовидна симетрия. Счита се, че Елбетицата е свързана с великото познание за Вселената, която се състои от 4 етъра. Също така, Елбетицата бележи посоките на света и най-важните слънчеви позиции – зимното и лятното слънцестоене, пролетното и есенното равноденствие и четирите позиции между тях. Това е едно от най-старите изображения на слънчевите календари и съществува в почти всички древни религии.
СИМВОЛИКА:
Елбетицата носи магическа защитна функция, която предпазва от болести и лоши въздействия, като завист, уроки и т.н. Символът е предназначен да съхранява любовта, разбирателството, благоденствието и плодородието в семейството.
Най-общо Елбетицата е олицетворение на хармонията, но има и още няколко теории за нейната символика:
Двойният кръст символизира четирите основни посоки на света (изток, запад, север, юг), заедно с четирите допълнителни посоки (североизток, северозапад, югоизток, югозапад), обединени от един център.
Друга символика на Елбетицата са четирите сезона в природата, които са взаимосвързани с основните посоки на света (пролет – изток, лято – юг, есен – запад, зима – север). Освен това, този символ представлява неразривната връзка на човека с природата.
Символиката за посоките на света и смяната на сезоните води и до още едно тълкувание, а именно - кръговрата на живота, изразен през началото, възходите, спадовете и края. Елбетицата изразява кръга на съдбата, който след всеки край носи ново начало.
ПРОИЗХОД И ИСТОРИЯ НА СИМВОЛА:
Символът Елбетица се появява в Балканите, Древен Китай, Древен Египет и Древна Индия още по времето на неолита и халколита, като активно присъства в знаковите системи на следващите епохи.
Ромбът като фигура носи смисъла на земя или обработваемо поле. Точката в него означава семе или начало. Триъгълниците, от своя страна, носят значението за „раждане”. В елбетиците от този тип са силно подчертани идеята за женската същност, раждането и плодородието. Женският характер на знака Елбетица се запазва и в по-късните, патриархални епохи, въпреки появата на разбирането за родословие, предавано по мъжка линия. Традиционните култури успяват да съхранят първоначалния облик на знака като съчетание на ромб с точка и излизащи от него ъгли и така запазват и неговия женски смисъл.
Името на символа произлиза от „елем – бехт“, което означава осемте посоки на света, наричани още „роджета“. Във варненския регион се използва думата „елбéтя“, която означава, че ако е рекъл Господ, както е правилно. Думата носи посланието за божествен ред и по-висша представа за правилност.
Елбетицата се превръща в неизменна част от българския фолклор и се среща като килимен и везбен мотив, декорация за дома, бродерия по дрехи. Участва дори в българската архитектура, като може да бъде открита в старите столици на България – Плиска и Преслав.